Понякога просто нямам никакво желание да влизам в кухнята. Стоя пред хладилника с отворена врата, взирам се в рафтовете и нищо не ми се струва достатъчно лесно, а в същото време искам нещо вкусно, уютно и домашно. Знаеш как е – не ти се готви, ама ти се хапва нещо повече от препечена филия. И тогава си имам няколко малки трика, които все ме спасяват в такива моменти, без да ми се налага да се въртя с часове край котлона.
Обикновено започвам с това да си призная, че няма да правя нещо сложно. Това винаги ми дава едно малко облекчение – знам, че няма да има белене на пет вида зеленчуци или миене на пет тигана след това. И тогава се сещам за онези бързи неща, които съм правила вече сто пъти и винаги стават вкусни. Като например паста. Но не каква да е – правя си една много мързелива, но божествена версия с чесън, зехтин и настъргано сирене. Докато пастата ври, в тигана слагам малко зехтин, няколко смачкани скилидки чесън и ако имам, щипка люспи от лют пипер. После всичко това се разбърква с макароните, поръсва се с пармезан или каквото сирене имам и voilà – ароматно, топло, засищащо и наистина бързо.
Понякога ми се иска нещо по-скоро топло и лъскаво, като уют в чиния, но пак да не изисква усилие. В такива случаи си правя яйца по някакъв импровизиран начин. Един от любимите ми е да запека в тиган малко доматен сос с ронена фета и да чукна две-три яйца вътре. Слагам капака и оставям белтъците да стегнат, а жълтъците да си останат леко течни. Цялата работа отнема десетина минути, а ако имам пресен хляб, направо се чувствам като в малко бистро, само че съм си по пижама и не мърдам от вкъщи.
Друг ден, когато и това ми се струва твърде амбициозно, си правя нещо като топла салата. Варя картофи на едро нарязани, докато станат крехки, и ги смесвам с малко маслини, каперси, нарязан лук и горчица с лимонов сок и зехтин. Ако имам останал варен боб или нахут, добавям и него. Това ми е нещо като мързелив обяд, който се усеща като истинско ядене, а всъщност почти нищо не съм сготвила.
Когато имам авокадо, спасението е почти сигурно. Намачквам го с малко лимон, зехтин, сол и ако не ме мързи съвсем – добавям нарязани чери домати. Намазвам върху препечена филийка, поръсвам със сусам или люспи от чили и се чувствам като в някое кафене в Сохо. Не е нужно да има месо, нито сосове – просто комбинация от вкусове, която винаги работи.
Ако се чувствам гладна и искам нещо по-питателно, но пак не искам да си давам зор, прибягвам до замразени зеленчуци. Вадя един пакет грах или броколи, запържвам ги за минутка-две в масло, добавям яйца и ги бъркам, докато станат на нещо като зеленчуков омлет. Няма по-бърза вечеря, която да ти топли стомаха и душата едновременно. А и няма много съдове за миене след това, което си е огромен плюс.
Има и дни, в които единственото, което ми се готви, е нещо сладко. Не като цял кекс или бисквити, а нещо, което става за пет минути. В такива случаи си правя овесена каша с банан и лъжичка какао, а ако се чувствам особено разточителна – добавям парченца шоколад вътре, които се разтапят от топлината. Това не е точно десерт, но ми действа като прегръдка. И понякога точно такава ми трябва.
Най-хубавото в такива дни е, че не се насилвам. Позволявам си да не бъда перфектна домакиня и да не сервирам тридневна манджа. Просто си правя нещо, което ме радва – бързо, лесно и вкусно. Не е нужно храната да бъде сложна, за да бъде хубава. Понякога точно в тези мързеливи рецепти има най-много уют. И докато ям, си казвам, че е напълно нормално да не ни се готви понякога – важното е да се погрижим за себе си по най-мек и вкусен начин.